Когато човек си поръчва пица, често се сблъсква с богатото разнообразие на това ястие. Дори най-известните пици вече са с по десетина разновидности. По света има огромно разнообразие на това италианско блюдо както с познати, така и понякога с много необичайни пълнежи.
Пицата е красива най-вече със своята простота. Първоначално изобретена от съпругите на италианските сиромаси, тя априори не може да съдържа скъпи съставки или да изисква сложни технологии за готвене. На всичко отгоре дължи появата си на случайност. Неаполитанките замесвали най-обикновено тесто и нареждали отгоре му остатъците от снощната вечеря, щедро заливали всичко с доматен сос и хвърляли питката във фурната. Така се получила пица. Селяните харесали простата, но засищаща храна и започнали дори да я продават по улиците на Неапол.
Именно там приблизително през 1880-те години случайно я вкусил италианският крал Умберто (1844-1900), който се разхождал из града. Той бил изумен от вкусната храна на простолюдието и решил да я въведе в менюто на двореца. На това, естествено, категорично възразила съпругата му - Маргарита Савойска. Това е същата кралица, на която после била кръстена една от най-популярните пици. Впрочем, пицата „Маргарита“ била измислена именно, за да задоволи взискателния вкус на тази кралица. Готвачите комбинирали сирене, домати и босилек - тази цветова схема била избрана, за да символизира цветовете на националното знаме. Кралицата била покорена и пицата била призната за достойна да влезе в дворцовото меню. Рецептата за пица „Маргарита“ дълго време се пазела в тайна – но скоро била разкрита и днес „бедняшката кралска храна“ е известна по целия свят и се приготвя в много ресторанти.
Независимо от изминалото време, основните компоненти, както и важни нюанси в технологията за готвене, са запазени до ден-днешен. За пицата се използват брашно, вода, зехтин и мая. Пекат я разтворена, като отгоре се разстила плънката. Но що се отнася именно до плънката, фантазията на готвачите не се ограничава до традиционните рецепти. Днес се създават най-различни интерпретации на познатите съчетания или, напротив, се смесват нови и понякога много оригинални комбинации.
Най-интересните съставки. Това, което прави пицата популярна, освен отличния ѝ вкус и факта, че се приготвя лесно и бързо, е нейната поносимост към промени в рецептата. Сред най-оригиналните съставки, които готвачите на световни ресторанти използват, за да придадат оригиналност на своите пици, са конско месо (Дания); колбаси, картофи и пържени яйца (Англия); бекон (Франция). По-специално, френската разновидност е много популярна в Елзас под името "Tart flambé" и включва също лук, извара и сметанов сос.
Следват: кокос (Коста Рика); риба - скумрия, херинга, сьомга, сардини (Русия); консервирана риба-тон (Германия); зелен грах и пъдпъдъчи яйца (Бразилия); зеле и юфка (Япония); фъстъци, ананаси, къри (Швеция) и др.
За да опитате необичайна пица, не е нужно да пътувате по света. Всяко тематично заведение с авторска кухня може да изненада своите клиенти с оригинални рецепти. Затова и в менюто, освен традиционна пица, можете да намерите и крайно необичайна – например, с агнешко. Особеният ненадминат вкус на агнешкото месо придава на готовото ястие ухаен балкански оттенък.
